Стъпка 1. Отправна точка. По чл. 63, ал. 1 всяко отделно увреждане се съпоставя с конкретна отправна точка в приложение № 1 и реалния функционален дефицит. При липсваща изрична точка чл. 63, ал. 2 позволява най-близка точка с подробна обосновка.
Стъпка 2. Водещо увреждане. Определя се най-високата обоснована оценка. Съпътстващите увреждания трябва да имат отделни обосновани оценки, а не да повтарят същия функционален дефицит.
Стъпка 3. Формула (приложение № 2, т. III). Към водещата оценка, ако е под 100%, се прибавят 20% от сбора на останалите отделни оценки; резултатът не надхвърля 100%. При водещо 100% не се прибавят останалите.
Стъпка 4. Различни осигурителни рискове. Оценките за общо заболяване и тези с причинна връзка се определят поотделно (чл. 65 и т. VI); има особености за трудова злополука и професионална болест като един риск (т. VII).
Важно: дори формулата да е математически точна, този помощник не установява коя диагноза отговаря на нормативната точка и дали дефицитът се оценява самостоятелно. Това е въпрос на експертизата.
